неделя, 22 септември 2013 г.



                                                                                  Независимост 


Българийо - днес независима –
дарявам ти тези слова:
Пред никого, тиха и хрисима, 
не свеждай смирено глава!

Лъвът ти е горд, непокорен е.
Кога е зависел от друг?
Спартак ли, Ивайло, с тез корени,
въстанали именно тук?

Паисий, Раковски, и Дякона,
а Кочо, и Йово - с гърди
застанали смело и пряко на
робството? Мигар твърди

чужд някой, че нямаме минало?
Ревниво  Петлешков и Райна;
Оборище, козните сринало;
Батак - пазят древната тайна

за общност (завет от Кубрата нам),
единство свещено и цел.
За сили, крепили брат – брата, сам;
за българин, знаме не  свел.

Поклон пред героите български,
зависимост робска от нас,
отхвърлили! Опити варварски
отбили, талаз след талаз.

Царю Фердинанде, признателни
и днес сме за твоя успех.
Четем манифеста, внимателни.
Гордеем се с този доспех.

Със тебе, Родино, сме свързани.
Спонтанен е нашият ген.    
А в делници тежки, забързани;
на тленното станали в плен; 

да помним героите, дръзките!
За български майки безчет!
С Отечество, пазещи връзките,
да следваме бащин обет!

(Дияна Ханджиева)