Елегия

Стриптийзът дървесен е към края си, пъстрите им дрехи са почти съблечени. Гледам през прозореца, допивам чая си, дъвча сам филийките препечени. Виждам – гарвани превземат клоните. Свъсено небето е досам провиснало. Липсват ми цветята летни по балконите. Нещо тягостно мига е стиснало. Утрото през облаци подканващо, тръгва с мен по улици с ръце в джобовете. Светят си витрините и днес подмамващо. Дразня се в калта и край гъоловете. Есенни са стълбове и прагове. Есенни са мислите от снощни сънища. Скрити са пристанищните бели флагове. Търся прости, мълчаливи пътища.